Банките вече масово "наказват" големите вложители
Масово банките в България към този момент наказват големите си клиенти - физически лица, като начисляват специфична такса " предпазване " върху парите по сметките им. В множеството случаи тя е 0.7% върху суми над 400 000 лева
Такса " предпазване " е поредна мярка да бъде лимитирано трупането на средства в банките. Тя обаче е и източник на спомагателни доходи за финансовите институции на фона на рекордно ниските лихви по заемите и глобата, която търпят от това, че държат свободните си пари в Българска народна банка.
Първи такса " предпазване " за физически лица със сметки над 400 000 лева вкараха по-рано тази година двете най-големи банки - " Уникредит Булбанк " и Банка ДСК. Това се случи съвсем по едно и също време с прекратяването на поддържането на депозити и преоформянето им в разплащателни сметки, които, както е известно, освен че не носят рентабилност, само че и се таксуват всеки месеци с такси за обслужване от порядъка на 4 лева.
Поне още десетина банки са последвали Уникредит и ДСК и също са въвели такса " предпазване " върху огромните наличия на физически лица, сподели инспекция на " Сега ". Засега преобладават такси от 0.7% върху суми над 400 000 лева При някои финансови институции, като ОББ, прагът е 1 милион лв., при други, като Търговска банка Д, съхранението се таксува с по-ниска ставка от 0.06%.
Банка ДСК към този момент е уведомила клиентите си, че от началото на декември ще смъкна прага на 200 000 лева От началото на ноември това ще направи и Райфайзенбанк България. Вероятно в идващите месеци ще сме очевидци на сходни действия и при други финансови институции. А това значи доста повече спестители да бъдат наранени и парите им още по-бързо да започват да се топят.
" Алианц България " непосредствено е оповестила, че начислява отрицателна лихва. Тя е в размер на 0.2% за влогове над 1 милион до 3 милиона лв.. При по-големи спестявания негативната рента пораства, като за суми над 50 млн. лева доближава 1% годишно.
Отрицателни лихви публично до скоро имаше единствено за банковите сметки на бизнеса. Първите минусови лихви по фирмените сметки бяха въведени преди две години.
" Въвеждането на отрицателни лихви по банковите депозити на физически лица у нас бе въпрос на време да се случи. В Германия да вземем за пример още през 2019 година част от банките вкараха негативни лихви за клиентите си като така прехвърлиха върху тях лихвените си разноски вследствие на паричната политика на ЕЦБ ", разяснява финансовият анализатор Десислава Николова от " Моите пари ". Според нея въвеждането на такса " предпазване " или завишаване на таксите за разкриване на сметки и внасянето на пари в тях е по-интелигентният метод да се наложи негативна рента.
" Тенденцията за негативни лихви по депозитите при физическите лица няма да засегне хората, чиито спестявания са до гарантирания размер от 196 000 лв. ", успокои основният изп. шеф на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева. Пред БНР тя изясни, че по-големите разноски на банките за предпазване на пари били именно при депозитите над обезпеченото равнище, които правели банките свърхликвидни.
ОТЛИВ
Въпреки неналичието на рентабилност и всевъзможните банкови такси парите по депозитни сметки не престават да растат и в края на август към този момент приближават 100 милиарда лева (11.8% растеж за година). От тях 64 млн. лева са парите на семействата - също с 11% растеж. От " Моите пари " обаче обръщат внимание на лихвената статистика на Българска народна банка, която демонстрира, че през август новопривлечените спестявания в банките понижават с 50%, както на годишна, по този начин и на месечна база. Например през август семействата са внесли към 143 млн. лева, до момента в който месец по-рано сумата е била 252 млн. лева, а през август 2020 година - 307 млн. лева
" Рано е да се каже дали това ще е трайна наклонност, само че е сериозен отлив на спестявания ", разяснява Десислава Николова. Според нея този отлив се дължи освен на нарасналите банкови такси, само че и на страха на вложителите от възходяща инфлация и желанието им бързо да влагат спестяванията си в недвижими парцели.
Такса " предпазване " е поредна мярка да бъде лимитирано трупането на средства в банките. Тя обаче е и източник на спомагателни доходи за финансовите институции на фона на рекордно ниските лихви по заемите и глобата, която търпят от това, че държат свободните си пари в Българска народна банка.
Първи такса " предпазване " за физически лица със сметки над 400 000 лева вкараха по-рано тази година двете най-големи банки - " Уникредит Булбанк " и Банка ДСК. Това се случи съвсем по едно и също време с прекратяването на поддържането на депозити и преоформянето им в разплащателни сметки, които, както е известно, освен че не носят рентабилност, само че и се таксуват всеки месеци с такси за обслужване от порядъка на 4 лева.
Поне още десетина банки са последвали Уникредит и ДСК и също са въвели такса " предпазване " върху огромните наличия на физически лица, сподели инспекция на " Сега ". Засега преобладават такси от 0.7% върху суми над 400 000 лева При някои финансови институции, като ОББ, прагът е 1 милион лв., при други, като Търговска банка Д, съхранението се таксува с по-ниска ставка от 0.06%.
Банка ДСК към този момент е уведомила клиентите си, че от началото на декември ще смъкна прага на 200 000 лева От началото на ноември това ще направи и Райфайзенбанк България. Вероятно в идващите месеци ще сме очевидци на сходни действия и при други финансови институции. А това значи доста повече спестители да бъдат наранени и парите им още по-бързо да започват да се топят.
" Алианц България " непосредствено е оповестила, че начислява отрицателна лихва. Тя е в размер на 0.2% за влогове над 1 милион до 3 милиона лв.. При по-големи спестявания негативната рента пораства, като за суми над 50 млн. лева доближава 1% годишно.
Отрицателни лихви публично до скоро имаше единствено за банковите сметки на бизнеса. Първите минусови лихви по фирмените сметки бяха въведени преди две години.
" Въвеждането на отрицателни лихви по банковите депозити на физически лица у нас бе въпрос на време да се случи. В Германия да вземем за пример още през 2019 година част от банките вкараха негативни лихви за клиентите си като така прехвърлиха върху тях лихвените си разноски вследствие на паричната политика на ЕЦБ ", разяснява финансовият анализатор Десислава Николова от " Моите пари ". Според нея въвеждането на такса " предпазване " или завишаване на таксите за разкриване на сметки и внасянето на пари в тях е по-интелигентният метод да се наложи негативна рента.
" Тенденцията за негативни лихви по депозитите при физическите лица няма да засегне хората, чиито спестявания са до гарантирания размер от 196 000 лв. ", успокои основният изп. шеф на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева. Пред БНР тя изясни, че по-големите разноски на банките за предпазване на пари били именно при депозитите над обезпеченото равнище, които правели банките свърхликвидни.
ОТЛИВ
Въпреки неналичието на рентабилност и всевъзможните банкови такси парите по депозитни сметки не престават да растат и в края на август към този момент приближават 100 милиарда лева (11.8% растеж за година). От тях 64 млн. лева са парите на семействата - също с 11% растеж. От " Моите пари " обаче обръщат внимание на лихвената статистика на Българска народна банка, която демонстрира, че през август новопривлечените спестявания в банките понижават с 50%, както на годишна, по този начин и на месечна база. Например през август семействата са внесли към 143 млн. лева, до момента в който месец по-рано сумата е била 252 млн. лева, а през август 2020 година - 307 млн. лева
" Рано е да се каже дали това ще е трайна наклонност, само че е сериозен отлив на спестявания ", разяснява Десислава Николова. Според нея този отлив се дължи освен на нарасналите банкови такси, само че и на страха на вложителите от възходяща инфлация и желанието им бързо да влагат спестяванията си в недвижими парцели.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ